Защо честни избори във Венецуела биха могли да променят съдбата на милиони мигранти – и Джо Байдън
Малко кътче от Венецуела се разгръща постепенно по 77-ма улица в Богота, столицата на Колумбия.
Общинските карти публично загатват този квартал като Unir II („ сливане “), само че на доста от жителите му той е прочут като Barrio Hugo Chavez, на името на починалия президент на Венецуела.
Много от над седемте милиона венецуелци, които напуснаха страната си през последното десетилетие или повече, в този момент назовават Богота дом. Градът е цялостен с неофициални общности, където мигрантите се събират, с цел да си оказват помощ взаимно да се интегрират и да се борят с постоянно присъстващата потиснатост и носталгия по дома.
Мария Алварес е една такава мигрантка. 27-годишна самотна майка от Валенсия, Алварес напусна Венецуела през 2017 година, когато синът й Габриел беше единствено на годинка. Оттогава не са се върнали. Габриел познава баба си и дядо си единствено от фотосите на телефона на майка си и инцидентните видео диалози.
„ Всички напуснаха… Имам семейство в Бразилия, Съединени американски щати, тук в Колумбия, в Еквадор, в Чили също. Всички сме в чужбина: чичовци, лели, братовчеди… единствено майка ми и татко ми и един от братята ми остават във Венецуела “, сподели Алварес пред CNN.
Повечето от тези седем милиона мигранти са напуснали Венецуела след 2014 година, съгласно Организация на обединените нации, на фона на икономическа и политическа рецесия, провокирана от срутва в цените на петрола – основен експорт за Венецуела – комбиниран с хронична корупция и неприятно ръководство в ръцете на държавни чиновници.
Почти два милиона от тях са получили разрешителни за работа в Колумбия, където животът върви добре за Алварес и доста други като нея. След пандемията от Covid тя оказа помощ за основаването на фондация в Unir II за даване на венецуелци и колумбийци на професионални курсове и психическо консултиране. Сега тя изкарва прехраната си като маникюристка и е срещнала нов сътрудник.
Въпреки това тя към момента усеща привличането на Венецуела. „ Просто бленувам да се прибера вкъщи и да изградя живот там. Колумбия беше добра, усещам се добре пристигнала тук, само че добре, жадувам да се върна “, сподели тя през сълзи пред CNN.
Избори и надеждна опозиция
Но с властническото държавно управление на Николас Мадуро, твърдо укрепено на власт, в продължение на доста години тези фантазии за завръщане остават тъкмо такива. До в този момент.
Този месец, за първи път от десетилетие, Венецуела ще организира избори, на които държавното управление на Мадуро ще бъде провокирано от опозиционен претендент, Едмундо Гонзалес, който има действителни шансове да завоюва.
През октомври предходната година Мадуро публично даде обещание да обезпечи свободни и почтени избори през 2024 година в края на дълъг и скришен развой на договаряния с Държавния департамент на Съединени американски щати.
Това заричане беше най-малко отчасти компрометирано на фона на нов спор сред Вашингтон и Каракас: водещият опозиционен претендент, Мария Корина Мачадо, не получи право да се кандидатира по-рано тази година, както и непосредствената й заместничка Корина Йорис. Правителството на Венецуела упрекна Белия дом, че не е отменил всички стопански наказания против държавни чиновници, а през последните седмици поддръжници на опозицията и членове на екипа на Мачадо бяха арестувани.
Въпреки това доста специалисти считат, че на изборите на 28 юли опозицията има действителен късмет да изтласка Мадуро от власт.
Последните социологически изследвания слагат Гонзалес с повече от двадесет процентни пункта пред Мадуро и за първи път от години наблюдаващи на изборите от Центъра Картър и Организация на обединените нации бяха поканени да следят изборите.
Такава преднина би направила Гонзалес огромният любимец, в случай че това беше съвсем всяка друга демократична страна. Въпреки това във Венецуела държавното управление има навика да се вкопчва във властта. Критиците от дълго време го упрекват в подправяне на гласувания и заглушаване на опозицията.
Протестите на опозицията бяха неведнъж потушавани през 2014, 2017 и 2019 година, а стотици опозиционни водачи бяха задържани или изпратени в заточение.
Все отново за мнозина тази година се усеща друга.
„ На мен персонално ми е мъчно да допускам, че Мадуро просто ще се откаже от властта “, сподели Лаура Диб, специалист по Венецуела във Вашингтонския офис за Латинска Америка.
„ Въпреки това, знаете ли, в случай че има всеобщо присъединяване с интернационално наблюдаване и, несъмнено, с напън от вътрешността на самото държавно управление и интернационален напън... това може да сътвори някои благоприятни условия “, сподели тя пред CNN.
Алварес и доста други мигранти в Богота мислят по сходен метод: „ Мадуро може да завоюва изборите единствено в случай че ги открадне. Но в случай че има ново държавно управление, бих се върнал още същия ден. Не единствено аз, стотици, хиляди… няма да има задоволително самолети за всички да се върнат вкъщи “, сподели Ендел Гонзалес, 54-годишен от Маракайбо, който е работил като пощальон на храна в Богота през последните пет години.
Съдбата на мигранти като Алварес и милиони други като нея прави тези избори толкоз деликатно следени.
Преди пандемията беше всекидневно венецуелските мигранти да търсят благоприятни условия в прилежащи страни, само че през последните три години над половин милион се насочиха към южната граница на Съединените щати, движейки се непосредствено по суша от От Колумбия до Панама и Централна Америка, чак до Северно Мексико.
Венецуелците бяха втората по величина група мигранти, арестувани от американските митнически и гранични патрули през 2023 година, с общо над 260 000 срещи, което е петкратно нарастване от 2020 година, когато бяха по-малко от 50 000, оказвайки напън върху Белия дом да спре потокът.
Тъй като администрацията на Демократическата партия е изправена пред несигурни избори през ноември и миграционните политики непосредствено в бюлетината, състезанието този месец в Каракас може да има дълбоки последствия за президента на Съединени американски щати Джо Байдън.